понеделник, 21 август 2017 г.

Учредително народно събрание! Именно то трябва да даде КРЪЩЕЛНОТО СВИДЕТЕЛСТВО за раждането на българската демокрация.



Учредително народно събрание! Именно то трябва да даде КРЪЩЕЛНОТО СВИДЕТЕЛСТВО за раждането на българската демокрация.

            Усещането от поетите първи глътки свобода положи началото на гражданското
общество, чието политическо  самоопределение е негово основно и неотменимо право. Но именно това право, както и задължението сами да изберем своята политическа съдба, ни изправиха пред необходимостта предварително да отговорим на множество трудни въпроси. Защото, ако действително всички сме единодушни в стремежа си да обърнем гръб на тоталитаризма и да тръгнем по пътя на демокрацията, далеч не така категорично стои въпросът със съдържанието, което всеки един от нас влага в тези понятия.Още повече, че не става дума за демокрация въобще, а за демокрация в нашите, специфично български политически и културно-исторически условия.За демокрацията, която носи белезите на общочовешките политически ценности и има свое българско име и адрес...
            Цивилизованият свят доста отдавна е стигнал до извода, че „човек си остава човек и даже най-добрият от хората може да стане опасен, ако властта му не се регулира с определени ограничители”/К.Ясперс/. Съкровищницата на човешката памет и нейната историческа практика абсолютно безспорно свидетелстват, че един от най-ефикасните обществени механизми, който е в състояние да ограничи властта е правовата държава:
-         държава, която се формира от гражданското общество и му е максимално подчинена;
-  държава, която се подчинява на върховенството на закона и гарантира               неотменимостта на правата и свободите на своите граждани като ги изпълва с  общочовешко съдържание;
-         държава, в която тези права са висша ценност и това основно положение намира своето отражение в кръщелното свидетелство на всяко свободно общество- демократичната конституция на страната.
Общоприетият подход за законодателно утвърждаване на естествените права на гражданите и ограничаване на властта на държавата по отношение на свободната изява на човешката личност, включва редица условия, които са задължителни за демократичната институция. Без да претендираме за изчерпателност, ще се спрем на някои от тях:
-         регламентиране на основните човешки права и свободи в съответствие с общоприетите норми на международното право;
-         конституционно уреждане на тези права, което трябва да стане чрез последователно прилагане на основния принцип, че свободата на индивида поначало е неограничена, докато възможността на държавата да ограничава правата на гражданите е принципно ограничена и се допуска само в изрично посочените от конституцията случаи;
-         гарантиране правата на политическите и етническите малцинства;
-         определяне съдебната процедура за защита на правата на гражданите, на политическите и етническите малцинства;
-         утвърждаване и последователно конституционно разгръщане на безкомпромисно финансово, кадрово и организационно разделение на властите като основна гаранция за контрола на гражданското общество върху дейността на държавата;
-         утвърждаване на принципа, че страната се управлява от законите, а не от личности от една или друга партия;
-         овластяване на Върховния съд в качеството му на висш гарант за законност и справедливост  с необходимите правомощия за осъществяване на надзор върху дейността на всеки орган от правосъдната система, както и на другите органи и организации на държавната власт и управление;
-         възприемане на точна и ясна процедура за предсрочна смяна на правителството или на отделен негов член, както и на народни представители, в случай, че те не оправдаят доверието на избирателите или на парламента;
-         приемане статута на парламента като  постоянно действащ орган на държавната власт, като се изостави съществуващата практика членовете на правителството да са и депутати.Това решение е наложително с оглед възможностите за упражняване на реален контрол върху дейността на правителството от страна на парламента и ще създаде гаранция за правителство, отговорно за провежданата от него дейност;
-         За да се превърнат в реална гаранция за неотменимостта и реализацията на човешките права и основни свободи, приетите от Учредителното Народно събрание основни принципи на конституционно устройство трябва да бъдат обявени за неотменими.
Естествено, че посочените принципи не са наше откритие. На базата на „опит-грешка” те са се утвърдили в резултат на мъчителния процес на историческото развитие на човешкото общество. И едва ли ще сгрешим, ако подчертаем, че те буквално са изстрадани от борещите се за свобода народи. Именно това ги е заложило в основата на техните дългогодишни демократични традиции и утвърдена политическа култура.
Но,...можем ли да бъдем сигурни, че в нашите условия, характеризиращи се с липсата на утвърдена демократична традиция и недостатъчна политическа култура, обременена допълнително от наследството на тоталитарния режим във всички области на живота, взетите”на заем” или механично пренесени форми на демократичната конституция ще намерят благоприятна почва за развитие?
Отговорът на този въпрос е повече отрицателен, отколкото положителен. Защото е повече от ясно-принципите на демократичната конституция не могат да бъдат „присадени” върху прогнилото дърво на тоталитарната система. За да постигнем положителен резултат, това дърво трябва да бъде изкоренено. За да увеличим рязко шансовете си за демокрация, за постигането на реално свободно общество, ние трябва да намерим свое, специфично българско решение за конституционно регламентиране на механизма за съгласуване на интересите на отделните съставни части на обществото, раздирано днес от политически, икономически, етнически и социални противоречия. Да утвърдим общочовешките ценности и нравственост на основата на здравите корени на националната традиция и душевност на нашия народ.
И всичко това трябва да стане при реалното отчитане на парадоксалната ситуация, в която задълбочаващата се политизация на нашето общество - все още неосвободено от тоталитарните си критерии и модели на власт и управление - в по-голяма степен затруднява, отколкото облекчава процеса на демократизация. Защото, за съжаление, мнозина от нас, все още си представят демокрацията като възможност за смяна на неконтролируемата власт на една партия, с неограничената власт на друга партия, не по-малко жадна за хегемония и привилегии. Като възможност за смяна на „монолога” на досегашната партийна номенклатура с „плурализъм” на няколко партийни номенклатури. Не можем иначе да си обясним зачестилите напоследък прояви на нетърпимост към различните от собствено изказаното мнение. Така бихме могли да тълкуваме и рецидивите на национализма и опитите за търсене на нови политически „врагове” на народа по признака на партийната принадлежност, и разпалването на политическа омраза - омраза, която винаги крие намеците на насилие, екстремизъм и не на последно място опасност от гражданска война.
Днес живеем върху политически вулкан от противоречия и разнопосочни интереси, постоянно изострящи се в процеса на задълбочаващата се политическа, икономическа и нравствена криза на обществото. Тъкмо поради това, наш основен политически и граждански дълг е своевременно да намерим единствено вярното конституционно решение за тяхното съгласуване и хармонизиране. Защото, за да бъде приета в световната общност на демократичните народи, нашата демокрация трябва да получи своето кръщелно свидетелство - нова конституция на страната, в която да намерят място не само споменатите общочовешки демократични принципи на конституционно устройство, но и онова съществено необходимо допълнение към тях, което в максимална степен ще осигури формирането и реалното осъществяване на механизма за хармонизирането на противоречивите интереси в българското общество. А това означава, че конституционно трябва да бъде регламентиран един колектив, който постоянно да сигнализира парламента за назряването на конфликтна ситуация и да го ангажира с бързото и правилно разрешаване на възникнали или възникващи противоречия както между различните социални групи и прослойки, така и между тях и държавата.
Ако се върнем назад - в годините на нашето оцеляване и развитие като народ, бихме могли да взаимстваме някои правомощия от традиционната българска община. Основните проблеми в нея са били обсъждани от най-авторитетните представители на отделните социални слоеве - „съвета на старейшините”...
Време е да поставим на обсъждане въпроса дали подобна функция в нашето общество днес не може да се предостави на един своеобразен Съвет на представителите на основните социални групи на населението? В качеството на примерни критерии за неговото формиране бихме посочили:
-         принадлежност към определен сектор на стопанството-държавен, кооперативен, частен;
-         принадлежност към една от основните социални прослойки – работници, селяни, представител на интелигенцията, служащи;
-         принадлежност към едно от основните етнически малцинства;
-         принадлежност към определена категория граждани, нуждаещи се от социалните грижи на обществото-младежи, пенсионери, жени, инвалиди и др.
За разлика от парламента, който по своя териториален и партиен принцип на  формиране отразява волята и интересите на териториалните общности, и то предимно по партийна обвързаност, този Съвет на представителите би бил в състояние да изразява волята и надпартийните интереси на основните социални слоеве на населението. За да бъде в състояние да трансформира скритите противоречия на интересите в явен политически процес за тяхното съгласуване и хармонизиране, Съветът на представителите би следвало да е овластен с конституционни правомощия като :
-         да има задължението да търси и да получава-със съдействието на всички държавни органи-информация относно животрептящите проблеми на основните социални слоеве на населението;
-         да има правото да поставя пред парламента за обсъждане конкретни социални проблеми, които парламентът е задължен да разгледа и да вземе решение;
-         да има правото на вето на решения и актове на изпълнителната власт, които според квалифицираното мнозинство на Съвета на представителите се намират в противоречие с основните интереси на отделни социални прослойки или на цялото общество. Същевременно, за да не се блокира дейността на правителството и да се изключи възможна погрешна преценка от страна на Съвета на представителите, ръководителят на правителството би трябвало да има право да обжалва решенията на Съвета пред парламента. Като върховен орган на държавната власт, парламентът трябва да бъде овластен и с правото да отменя решения на съвета, но само при специално квалифицирано мнозинство, изискващо съгласието на поне 25% от опозицията.
            Тук закономерно възниква въпросът как да бъде формиран Съветът на представителите, за да може да осигури неговата обективност и над партийна безпристрастност? Още повече, че в с такова право би трябвало да бъде овластен и парламентът в качеството му на пряк изразител на волята на народа, и то при условие че е налице посоченото квалифицирано мнозинство на депутатите. Същевременно самите кандидати за членове на съвета, наред с изискванията за принадлежност към дадена социална прослойка и доказани професионални и човешки качества, би трябвало да са безпартийни. За да се гарантира ефективното осъществяване на задълженията им, статутът на членовете на Съвета би следвало да бъде приравнен към този на народните представители.
         Формиран и конституционно овластен с посочените права, Съветът на представителите би бил онова допълващо функциите на парламента контролно звено, което съвместно с другите държавни и обществени органи би допринесло в максимална степен за съгласуване и хармонизиране на противоречивите интереси в обществото и за своевременното предотвратяване прерастването на отрицателните социални процеси в обществено-политическа криза.
         Нашето общество изживява съдбоносни дни, свързани с преоткриването и запознаването с човешките и обществените измерения на демокрацията.
         От нас, само от нас зависи, дали тя ще бъде само временна гостенка, или ще намери своя постоянен дом в нашата страна.
         И още нещо-именно от нас зависи дали тя ще получи своето достойно кръщелно свидетелство - Новата Конституция на България !!!

                                                        Соня Младенова
                                                        Старши експерт по законодателството

Вестник „Студентска трибуна”, брой 27 от 28 март 1990 г.