ДО
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД
бул. ”Витоша” № 2
гр. София
КАСАЦИОННА ЖАЛБА
от .................................................
от гр. ...........................................
бул./ул. ...................................... №
жк ”............................”, бл. ..., вх. .., ап. ..
община/район ”.................................”
срещу решение
На Софийски градски съд
Гражданско отделение
Въззивен. ....... състав
По гражданско дело /В/ №........../ 20..... г.
разгледано на .................................. г. и
решено на .......................................... г.
ГОСПОЖИ / ГОСПОДА ВЪРХОВНИ КАСАЦИОННИ СЪДИИ,
Настоящата касационна жалба /наричана за краткост по-нататък в текста жалбата/, се подава в срок и е насочена срещу решението на Софийски градски съд /СГС/, гражданско отделение, въззивен ........ състав, по гражданско дело / дело /В/ №........../ 20..... г., разгледано на .............................. г. и решено на ........................., с което е потвърдено решението по гр.д. №............... / .................. г. по описа на Софийския районен съд, ...Гражданско отделение, ...състав, произнесено на .............................. г. срещу мен.
Основанията за жалбата са, че:
1. решението е нищожно;
2. решението е недопустимо.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Относно съда:
За Софийският градски съд.
По отношение нищожността на решението на Софийски градски съд въззивен ..... състав, по гражданско дело /В/ №......../ 20.....г., разгледано на .......... г., с което е потвърдено решението по гр.д.№......../........г.по описа на Софийския районен съд, .... Гражданско отделение, ......състав, произнесено на ......... срещу мен.
Това решение не отговаря на изискванията на закона за валидно решение: постановено е извън пределите на правораздавателната власт; не е произнесено е от оправомощен орган; не е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав; не е постановено от законен състав; не е подписано от съдебен състав.
Конституционни основания за направените изводи в жалбата:
Конституцията на Република България в сила от 13.07.1991 год. в „Глава шеста. Съдебна власт в чл.119 императивно се разпорежда както следва:
„Чл.(119./1/ Правораздаването се осъществява от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища”
Това е структурата на съдебната власт прокламирана от Конституцията на Република България от 13.07.1991г.
Конституцията изключва Софийският градски съд от правораздаването на Република България.
На това конституционно основание в Република България няма правораздавателен орган с наименование Софийски градски съд.
Прегледът на законодателството за времето от13.07.1991 г. до 13.07.1992 г. и досега установява, че не е издаван закон, по силата на който да е учредено специализирано съдилище с наименование Софийски градски съд, който да е оправомощен с решаването на гражданските спорове на територията на град София./виж чл.119, ал.2 от Конституцията на Република България/.
Евентуалното възражение, че Закона за съдебната власт в редакцията си на чл.64 допуска, че ”В столицата има градски съд с права на окръжен съд” е без значение. Тази норма противоречи на чл.119, ал.2 от Конституцията.
По силата на Конституцията никакъв друг закон не може да разширява приложното поле, да променя, изменя или допълва нейните разпоредби.
Конституцията е върха на йерархичната правна система, основа на законодателството в страната. Само тя може да определя своите разпоредби и обхвата на приложното им поле.
Именно затова, тя не допуска законът да й противоречи /аргумент от чл.5, ал.2 от Конституцията на Република България/.
А когато това се случи, конституционната разпоредба действа пряко и по този начин отменя противоречащата й законова разпоредба. Последната губи правна сила и правно действие и не се изпълнява.
Ето защо, като противоречи на чл.119 от Конституцията на Република България, разпоредбата на чл.64 от Закона за съдебната власт е противоконституционна.
Съгласно „чл.5 Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат. Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие”.
На това конституционно основание, посочената редакция на чл.64 от Закона за съдебната власт не се прилага, не действа.
Щом като Конституцията на Република България /наричана за краткост по-надолу и Конституцията/, не допуска в състава на правораздаването на страната Софийски градски съд, то този орган няма конституционно юридическо основание за съществуване.
Той е незаконен, нелегитимен. Неговите актове са произнесени извън пределите на правораздавателната власт и поради това са нищожни.
Посочените конституционни основания и съображения определят, че атакуваното решение на Софийски градски съд е постановено от неоправомощен от Конституцията орган, несъществуващ в органите на правораздаването в България, прокламирани в нея.
Ето защо,
на това конституционно основание, решението срещу което е насочена настоящата жалба, не отговаря на изискванията на закона за валидно решение; не е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав; не е постановено от законен съдебен състав; не е подписано от законен съдебен състав; не е произнесено е от оправомощен орган.
То е постановено извън пределите на правораздавателната власт, поради което е нищожно.
Конституционни основания и съображения относно противоконституционността на изискваните и събирани държавни такси в гражданското съдопроизводство.
Първо,
Разпоредбата на Конституцията - чл.60, ал.1 императивно посочва кога е налице задължение на гражданите в България да плащат данъци и такси.
„Чл.60./1/ Гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество.”
Тази конституционна норма има заповеден, неотменим от друг закон характер. Нещо повече, тя слага знак на равенство между данъците и таксите. Това е така, защото таксите, глобите, обезпеченията, лихвите, лихвения %, съдебните разноски, съдебното определяне размера на деловодните разноски, определянето на адвокатски хонорар чрез съдебните решения, са по същество скрити, косвени данъци.
Второ,
Чл.117, ал.3 от Конституцията на Република България разпорежда, че ”Съдебната власт има самостоятелен бюджет.”
Това е така, защото съдебната власт е отделена от държавната - виж чл.8 от Конституцията.
Посочените разпоредби на Конституцията задължително налагат извода, че след като е отделена от държавата и има свой самостоятелен бюджет, то в съдебното производство по граждански дела, съдебната власт би следвало да събира съдебни, а не държавни такси. Съдебните такси обаче, следва да са установени със закон съобразно доходите и имуществото на гражданите, участници в съдебното производство по граждански дела. Тоест, този закон трябва да съответства на разпоредбата на чл.60, ал.1 от Конституцията.
Закон за съдебните такси в гражданското съдопроизводство, съобразен с доходите и имуществото на гражданите, съответстващ на разпоредбата на чл.60, ал.1 от Конституцията няма.
Въпреки това, в нарушение на разпоредбите на Конституцията, съдилищата събират такси по: „ТАРИФАТА за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс”. Тя е приета и утвърдена от изпълнителната власт - с Постановление № 38 на Министерския съвет от 28.02.2008 г. в сила от 01.03.2008 г..
Тя е акт на изпълнителната власт и противоречи на чл.8 и чл.117 от Конституцията на Република България.
Тя не е и закон за съдебните такси, съответен на чл.60,ал.1 от Конституцията.
Тя е подзаконов нормативен акт, а Конституцията забранява събирането на такси чрез актове, различни от закон. /арг. чл.60, ал.1 от Конституцията/.
Нещо повече, тя смесва финансите на държавната с бюджета на съдебната власт. Чрез нея не се създава и обслужва съдебния бюджет, а се обогатява изпълнителната власт. Посочената Тарифа е противоконституционна. По същество тя е пречка за формирането на самостоятелен бюджет на съдебната система, спомага облагодетелстването на изпълнителната власт и държи съдебната власт във финансова зависимост и подчинение от изпълнителната власт.
Прякото действие на Конституцията прокламирано в чл.5, във връзка с чл.8 и чл.117 от Конституцията на Република България, в сила от 13.07.1991 г., отменя посочената Тарифа. На посоченото конституционно основание тя не може и не трябва да се прилага от съдилищата.
Закон за съдебните такси в гражданското съдопроизводство, съобразен с доходите и имуществото на гражданите, съответен на чл.60, ал.1 от Конституцията няма. Ето защо, съдът няма законно право да налага и да изисква за извършваната съдебна работа да се събират държавни такси по съдебни дела.
Разпореждането за внасяне на държавни такси и обезпечения при обжалването на съдебните решения в различните съдебни инстанции е противоконституционно и на още едно основание.
На основанието на чл.60 ал.1 от Конституцията на Република България от 1991 г. „Гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени само със ЗАКОН, съобразно техните доходи и имущество.”
Тази конституционна норма има заповеден характер, неотменим от който и да е друг закон. Тя слага знак на равенство между данъците и таксите.
Това е така, защото таксите, глобите, обезпеченията, лихвите, лихвения %, съдебните разноски, съдебното определяне размера на деловодните разноски, определянето на адвокатски хонорар със съдебните решения, са по същество скрити, косвени данъци.
„Еx constitucio”- чл.60, ал.1, е заповядано приемането на нов закон за данъците и таксите на гражданите, съобразен с техните доходи и имущество.
Заповядано е приемането на друг, същностно различен закон от социалистическия закон за данъчното облагане на физическите лица; закон същностно различен и от подоходното облагане на лицата.
Прегледът на законодателството след 13.07.1991 г. и досега не установява приет от Народното събрание Закон за таксите и данъците, съобразен с доходите и имуществото на гражданите, който да е съответен и издаден на основание чл.60, ал.1 от Конституцията.
Прегледът на законодателството след 13.07.1991 г. не установява да е приет и закон, регулиращ таксите и другите плащания дължими за извършвана съдебна работа, който да е съответен и издаден на основание чл.60, ал.1 от Конституцията.
На основание посочените конституционни разпоредби, съдът въобще, а в конкретния случай и Върховният касационен съд, няма конституционното право да изисква от гражданите участници в гражданското производство, да плащат такса, за да се осъществи разрешаването на спорното им право или допускането и/или разглеждането на жалбите им срещу съдебни актове.
На тези конституционни основания не дължа такси, обезпечения и други плащания за провеждането на справедлив за мен граждански процес, включително и пред Върховния касационен съд.
Противното означава отказ от правосъдие на имуществен признак и ново нарушение на Конституцията на Република България, в сила от 13.07.1991г.
КОНСТИТУЦИОННО-ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Първо,
Съгласно аргумента на най-силното основание - Конституцията на Република България в сила от 13.07.1991 г.:
На основание „Чл. 119./1/. Правораздаването се осъществява от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища.”
се установява, че няма Софийски градски съд, който да е посочен като част от правораздаването на Република България.
Във вида, в който Софийският градски съд работи сега е в нарушение на разпоредбата на чл.119 от Конституция на Република България и работи извън пределите на правораздаването.
Този „съд” е противоконституционен, нелегитимен. Неговите актове са правно нищожни.
Атакуваното с тази касационна жалба негово решение е нищожно, като постановено извън пределите на правораздаването от ненадлежен, нелегитимен, неовластен от Конституцията орган.
Прякото действие на цитираната конституционна разпоредба обявява атакуваното с тази касационна жалба решение на Софийския градски съд за нищожно като произнесено ненадлежен, нелегитимен, неовластен от Конституцията орган, постановил го извън пределите на правораздаването.
Ето защо, решението по гражданско дело /В/№.........20....г. на ..... ”.....” въззивен състав е постановено извън пределите на правораздаването и е нищожно. То е правно нищо. Не може да поражда нито влизането му в сила, нито търсене на изпълнение и др.
Второ,
Въз основа на посочените по-горе в изложението Конституционни разпоредби /чл.60,ал.1/ и предвид липсата на:
А. Закон, установяващ задължението на „Гражданите да плащат данъци и такси, съобразно техните доходи и имущество, издаден на основание чл.60, ал.1 от Конституцията.”, както и на
Б. Съдебен закон за съдебните такси, обезпечения и други съдебни плащания /чл.117 във вр. с чл.8 от Конституцията/ в съдебното производство по граждански дела, които да е издаден на основание чл.60, ал.1 от Конституцията и да е съобразен с доходите и имуществото на гражданите /включително и на моите/,
не дължа внасянето на обезпечение, както и допълнителна такса за разглеждането на жалбата, след като бъде допусната до разглеждане.
Предвид изложеното
Госпожи / Господа Върховни Касационни Съдии,
на основание чл.5, ал.2 във вр. с чл.119, чл.117, във вр. с 60, ал.1, във вр. с чл.8 от Конституцията на Република България, в сила от 13.07.1991 г., Обн. ДВ, бр.56 от 13.07.1991 г.,
Моля да приемете,
че касационната жалба е основателна, да я допуснете, разгледате и да я решите като постановите решение, с което да обявите, че решението на Софийски градски съд /СГС/, гражданско отделение, въззивен ...–„...” състав, по гражданско дело /В/ №.../ 20 ... г. срещу мен, решено на ........ г., с което е потвърдено решението по гр. д. №......../20...г. по описа на Софийския районен съд, ...Гражданско отделение, ... състав, произнесено на ................... г. срещу мен,
като произнесено от ненадлежен, нелегитимен, неовластен от Конституцията орган и като постановено извън пределите на правораздаването е нищожно и недопустимо.
Предвид тези конституционни основания, атакуваното с тази касационна жалба нищожно решение на „Софийския градски съд” не поражда нито влизането му в сила, нито търсенето на изпълнението му и др.
Претендирам за разноски:
С постановеното от Вас, решение, Ви Моля, да осъдите
ищецът - „Топлофикация София” ЕАД:
1. Да възмезди направените от мен деловодни разноски: внесения за въззивна инстанция адвокатски хонорар в размер /по адвокатските пълномощия на адвокат ................ от ............ адвокатска колегия, гр. ........., ул.”..................” № ....., ........ етаж, тел ................................/, както и разноските, произтекли от закупуване и разход на канцеларски материали, мастило за принтер, разходвани суми за размножаване на изискуемите от съда екземпляри комплекти от писмени становища и документи за съда, за ”ищеца”, за адвоката ми; включително сумите по изпращаните от мен лично до Софийския районен съд препоръчани писма с обратна разписка, съдържащи становищата ми по хода и по съществото на гражданското дело и представени от мен писмени становища и доказателства по делото.
2.. Да се разпоредите да ми бъде върната внесената държавната такса за въззивна жалба пред Софийски градски съд /СГС/ в размер на ...../словом.........../ лева и ....../словом................./ стотинки, внесени по сметката на СГС в ”Инвестбанк” АД, клон ул.”Денкоглу” 26 в гр. София, както и таксата, посочена като формално основание за завеждане и за произнасяне по допускане на касационно обжалване при подаване на касационна жалба в размер на 30 /тридесет/ лева, внесена на .............. г. по сметката на Върховния касационен съд - такси в БНБ чрез ”Инвестбанк” АД, клон ул.”Денкоглу” 26 в гр. София.
Забележка: Тази касационна жалба съдържа 6 страници изложение.
Приложения: 3 еднообразни екземпляра от настоящата жалба: един екземпляр за съда и два за ищцовата страна и третото лице.
На посочените в жалбата конституционни основания не внасям държавна такса за разглеждането й.
/име ................. презиме ................ фамилия ......... /
/ подпис ..................................../
гр. ......................
ВНИМАНИЕ !!!
Допълнително разяснение:
1. Касационна жалба с това съдържание може и трябва да се подава от гражданите на София срещу всички монополисти на топлофикация, водоснабдяване, електроснабдяване и др.
2. За жителите на другите населени места на страната ще изготвя отделна молба с техните аргументи.
3. Защо жалбата да се подава във Върховния касационен съд?
Затова, защото той е овластен, оправомощен от Конституцията съдебен орган, с териториално определени граници на своята компетентност, на своите правомощия.
Останалите съдилища окръжни, военни, апелативни, районни са посочени изброително в Конституцията като съставни части от правораздаването.
„Чл. 119./1/. Правораздаването се осъществява от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища.”
За тях Конституцията не посочва териториалните граници. От Конституцията следва,че посочването на тези граници е предмет на регулиране в закон за учредяването, образуването на апелативни, окръжни, военни и районни съдилища.”
Конституцията на Република България от 13.07.1991 г. е Конституция на прехода от социализъм към капитализъм.
В Глава шеста, Съдебна власт, Конституцията разпорежда този важен исторически, политически и социален факт да намери израз в изграждането на ново, различна от социалистическата правна система, правораздаване.
Казано с думите на ежедневието, това означава, до 13.07.1992 год., на основание чл.119 от Конституцията,народното събрание е следвало да е приеме и обнародва Закон за създаването, учредяването/образуването/ на правораздаването в България.
Такъв закон би следвало да има приблизително следното заглавие:”Закон за създаването, учредяването/образуването/ на апелативни, окръжни, военни и районни съдилища в България”
С примерно следното начало:
„Този закон се издава на основание чл.119 от Конституцията на Република България, влязла в сила от 13.07.1991 год., Обн.ДВ бр. 56 от 13.07.1991 г. и създава, учредява/образува/ апелативни, окръжни, военни и районни съдилища, както следва:
Чл.../1/. На територията на република България се учредяват ”х” апелативни, „у” окръжни”, У-1” военни и „z” районни съдилища.
/2/ Съдилищата са посочени, съгласно възприетото от Конституцията изброяване като са подредени по азбучен ред.
/3/ Всички съдилища са юридически лица със седалища в....../посочва се съответното населено място/ и адрес на управление....../адреса на съдебната сграда в съответната населено място/.
/4/ ....... и т.н.
Чл.../1/. Апелативните съдилища са седалища в....../посочва се съответното населено място/ и адрес на управление....../адреса на съдебната сграда в съответната населено място/ и се представляват от........
/2/ Юридическите им правомощия/ компетентност, правоспособност / се определят в териториалните граници както следва”.:
1.Бургаският апелативен съд......... в границите на ....., включително общините...........както селата..........................,махалите, курортните селища......:
И така нататък и така нататък.
Прегледът на законодателството на страната след влизането на Конституцията в сила-13.07.1991 г. и досега не установява наличието на закон за създаването, учредяването, образуването на новите съдилища в България, които да са съответни на Конституцията.
Напротив, оказва се, че в новото време законодателството се ограничило с козметични/повърхностни/ изменения и допълнения на социалистическите закони, регулиращи по принцип и по същество социалистическата правна система.
Преведени са, приети са и са влезли в сила закони, заети на готово от други държави, с други обществено-икономически, политически, народностни и правни принципи. Тези закони са явно непригодни за българското право и българските правни традиции. Закони, които явно противоречат на Конституцията на Република България.
Независимо от това, че са противоконституционни, се практикуват от съдилищата и са се превърнали в основа и знаме за нарушаване на правата и законните интереси на гражданите у нас.
Списъкът на тези закони е дълъг, но с оглед темата-топлофикация, справедливостта изисква палмата на първенството да се предостави на Гражданско процесуалния кодекс.
Този кодекс- закон изцяло противоречи на Конституцията.
Особено фрапантни обаче, са някои от неговите „институции”- заповедното производство по чл.410 от ГПК и отказа от провеждане на справедлив граждански процес, както и наглото нарушаване конституционните права на гражданите в текстове като чл.284 от ГПК или решаването на важни процесуални въпроси или на въпроси от съществено значение за изхода на делото в закрити съдебни заседания, без участие на страните по делото.
В чл.42, ал.1. Конституцията прокламира /обявява/, че „Гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение или изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитване до народа”. Тоест, всички са здрави, правоспособни и дееспособни с изключение на поставените под запрещение или изтърпяващите наказание лишаване от свобода.
В Чл.284 от Гражданско процесуалния кодекс /ГПК/, изисква касационната жалба да се изготвя само от адвокат или юрисконсулт. В случай, че е изготвена от човек с друга професия, този текст налага неговата жалба да бъде приподписана от адвокат. В противен случай, тя се оставя без движение и не се изпраща на Върховния касационен съд. Иначе казано, изключението, посочено в Конституцията, в ГПК става правило.
С този член от ГПК в противоречие с Конституцията приема, че всички граждани не могат сами да изготвят и представят в съда касационни жалби. Това значи, че всички по дефиниция са поставени под запрещение и/или изтърпяват наказание лишаване от свобода и за това написаното от тях трябва да е подписано от адвокат или юрисконсулт.
Съдиите обаче, се позовават на тази противоконституционна разпоредба и изискват касационните жалби, изготвени от не юристи, да се приподписват от адвокати; като оставят подадените в съда касационни жалби без движение.
Така се забавят и/или не се изпращат жалбите във Върховния касационен съд.
Съдиите извършват противоконституционно ограничение на правата на личността на гражданина, дръзнал сам да напише касационната си жалба. С това си действие съдиите по същество правят отказ от правосъдие на принципа на образование.
Само с това си действие, съдиите нарушават множество разпоредби на Конституцията и предимно правото на всеки българин да защитава сам пред всяка инстанция и институция, по всяко време накърнените си права и интереси.
Наред с извършеното, това е и престъпление по служба.
Защото при встъпването си в длъжност като съдии, те са се заклели в рамките на служебните си задължения „да спазват Конституцията”.
Поради изложеното, касационната жалба трябва да се подава направо във Върховния касационен съд.
Е, и поради това, че правораздавателната реформа не се е състояла и засега той се явява единственият оправомощен от Конституцията съд.
Върховен касационен съд, той и районен съд за цялата страна.
3. За сведение, аз не съм подмината от ”вниманието” на монополиста ”Топлофикация София АД”.
Вече съм подала в касационна жалба срещу решение на Софийския градски съд , Гражданско отделение, II „б” въззивен състав.
Това е личния ми пример за борба с монополистите от „Топлофикация София АД”.
4. След като изготвих своята касационна жалба до Върховния касационен съд, реших,че мога да ви я предоставя, за да я ползвате и вие, за да ме последвате.
С уважение към всички живи народни представители 313 от общо 400 народни представители в Седмото Велико народно събрание, които подписаха Конституцията на Република България и с огромната почит към паметта на тези от 313-те, които вече не са сред нас, но тогава, през юли 1991 година, подписаха Конституцията на Република България,
да накараме съда да зачита и да поеме задължението си да прилага пряко разпоредбите на основния ни закон - Конституцията.
Пожелавам ви кураж !!!
5. Знайте, че досега такава жалба, на основание прякото действие на конституционните норми, не е изготвяна и не е постъпвала в съда от друг освен от мен.
6. Заявявам ви това, за да сте сигурни, че ако някой се опита да ви иска пари за този образец от мое име или като се изтъква като автор, след като я е свалил от блога, е голям измамник.
В заключение,
За да не харчите излишни пари, каквито българите и така си и нямаме, този образец за касационна жалба на основание прякото действие на Конституцията на Република България, в сила от 13.07.1991 г., Обн. ДВ, бр.56 от 13.07.1991 г., изготви, подписа и публикува в интернет за вас
Соня Крумова Младенова, юрист,
подписала Конституцията на Република България
Народен представител в Седмо Велико народно събрание
22-ри София-окръг многомандатен избирателен район
гр.София, 11 юни 2011 година
