Островчета право в морето от закони

Правовата държава: реалност или цел?- размисли на Соня Младенова старши експерт по законодателството в Министерството на правосъдието

- Защо едва сега си задаваме въпроса правова ли е нашата държава?

- Защото обществено-политическата практика в нашата страна,особено през последните години,изобилстваше с примери за разминаване между общоприетите разбирания за социална и правна справедливост и резултатите от действията на административната държавна машина и правосъдната система.
Естествените и неотменими за всеки гражданин политически и човешки права, при все,че бяха конституционно прогласени и следствено-правно защитени, в повечето случаи оставаха  без реална възможност за осъществяване и за юридическо опазване от посегателства.

-Какво представлява, според Вас,правовата държава?

-Всички сме под впечатлението на събитията,които разтърсиха страната и предизвикаха надеждите за реално обновление и прогрес на родината ни.Чутовни думи и смели изказвания на представители на духовния елит на народа ни.
На фона на този общ стремеж към промяна, направи впечатление,че даже интелигенцията  има някои неточни представи за съдържанието на понятието правова държава.
Може би това е така, защото в повечето случаи те поставят знак на равенство между закона и правото, между формата и съдържанието на регулиращите отношенията в обществото норми.
А правото,по принцип,е  призвано да обхване и гарантира  спазването на основните общочовешки морални ценности, без които не може да функционира нормално никое човешко общество.
Докато предназначението на закона е да формулира максимално точно и пълно тези общочовешки морални принципи, като ги издигне в задължителен модел за поведение.
Ето защо, може в морето от закони да има само островчета право…
Първото и основно условие за изграждането на правовата държава е привеждането на законодателството в съответствие с  общочовешките нравствени ценности.
За нас  това означава във възможно най-кратък срок  Народното събрание да приеме закони,гарантиращи упражняването и спазването на всички основни човешки права и свободи- така, както изисква Заключителния документ на Виенската среща за  сигурност и сътрудничество в Европа.
Съгласно  Международния пакт за граждански и политически права, това са правото на свободата на мисълта,съвестта и религията;свободно изразяване на своите мнения; свобода на мирните събрания; на свободно сдружаване; на свободен избор на информация.
Не по-малко важно е,законодателно да се регламентира задължението на орга-ните на властта да изучават и отчитат общественото мнение по най-важните социални проблеми.
Липсата на това условие води до деформирането и заместването на човешкия морал  с така наречения морал на държавата, за който е характерен двойния еталон- двумислието, двучувствието.
Само спазването на общочовешките морални добродетели осигурява необходимото равновесие  между властта на обществения авторитет и моралния авторитет на властта.
Второто основно условие за изграждането на правовата държава е утвърждаването на правосъдна система, независима икономически и кадрово от обществените организации,политически партии и най-вече от изпълнителната власт.
И това не е случайно.
Не е наше откритие, защото още през 18-ти век Дидро изтъкваше, че „ зако-ните трябва да бъдат насочени преди всичко срещу властниците като най-могъщи и най- опасни злоумишленици”.
Следователно, за такава правосъдна система е наложително да се постигне разделение на властите на  законодателна, изпълнителна и съдебна.
За своята дейност правосъдната власт като власт на съдебната процедура и гарант за спазването на правата, свободите и интересите на гражданите, следва да бъде подотчетна само на Народното събрание, без това да означава,че всеки народен представител може да се намесва произволно в нейната работа.
В същото време,една от най-важните задачи на правосъдието е да упражнява над зор и да контролира конституционната съобразност на действията на изпълнителната власт.

-Как можем да постигнем това?

-Пътищата и начините за постигането на тази цел са посочени в основните принципи за независимост на съдебните органи,приети единодушно от Седмия конгрес на ООН по превенция на престъпността и отношение към правонарушителите през 1985 г. в Милано. Най-важните от тях са:
•    Индивидуалната  и политическа свобода на съдиите,която се постига чрез реалното им и пряко избиране от Народното събрание за продължителен период, а за членовете на Върховния съд, като висш гарант за справедливо правосъдие-пожизнено.
•    В процеса на взимане на решение съдиите  да са независимr от своите съдебни колеги  и началници.
•    Всяка йерархична  структура на съдебната власт и различните степени на съдилищата /районен,окръжен, върховен/ или ранговете на съдиите не трябва да оказва влияние върху  правото им да вземат решение  по вътрешно убеждение и в съответствие със Закона.
•    Това на практика означава, изграждането на нови, различни от съществуващите структури на  правосъдната система,  при което Министерството на правосъдието да бъде подотчетно само на парламента, а не и на Министерския съвет.

-Какви трябва да бъдат взаимоотношенията  между държавата и гражданското общество?

- Тези отношения трябва да се основават:
•    върху  задължението на държавата, на нейната законодателна и изпълнителна власт да регулират социалните конфликти чрез хармонизиране и задоволяване  основните потребности и интереси на всички социални групи и прослойки в гражданското общество,при което специално внимание да се обръща на гарантиране правата на политическите и етнически малцинства;
върху правото и задължението на гражданското общество-посредством преки,свободни и тайни избори да формира органите на властта  и да осъществява надзор и контрол над дейността им чрез самодейни сдружения и независими средства за масова информация като по този начин осъществява народния суверенитет.

Според мен,правовата държава е възможна само в условия,осигуряващи нейната подотчетност на гражданското общество, т.е.,тя е пряко свързана с дълбочината и обхвата на осъществените на практика принципи на демократизация в дадена страна.
В този смисъл е неправилно в теоретичен план да се противопоставя социалистическата правова държава на капиталистическата.

Правовата държава или съществува, в случай че отговаря на посочените условия, или се намира в някакъв етап  от своето изграждане,което за съжаление е световна обществено-политическа реалност,включително и за най-развитите страни.

Все пак,можем да посочим,че страни като Швейцария–с развита демокра-ция,възприели и утвърдили референдума и плебисцита като форма на участие на гражданското общество в управлението на държавните дела,се приближават максимално  към изградения от най-светлите умове на човечеството през вековете модел на демократична правова държава.
           


            Интервюто  взе Виолета Желязкова

Публикувано във вестник „Отечествен фронт”,брой 13310 от  24.11.1989г.по време на действие на Конституцията на Народна Република България от 1971 г.,свързана с политиката и с името на Тодор Живков.