DO UT DES -
ДАВАМ, ЗА ДА ДАДЕШ
Можем ли да
очакваме, че ще ни дари с плод замята, която не само повече изоставяме, но и
безмилостно тровим и насилваме? Въпреки това майката земя все още ражда и ни
храни. Изтощена, отровена и съсипана, тя ражда със сетни сили-своите и на онези
всеотдайни синове и дъщери, които все още живеят и не могат без нея.
В стремежа си
да увековечи своето господство върху всичко и всеки от нас, тоталитарната
държава не можеше да не си присвои разпореждането със земята. Защото земята е
не само основно средство за производство. Собствеността върху нея е и мощен
стимул за независимост на селските стопани от държавата.
Поради своята
нехуманна същност, тоталитарната държава в крайна сметка е стопански
„импотентна”. Това днес е очевидно за всички. За да принуди земята да ражда,
тоталитарната държава въведе и установи антиикономически режим на
„проституиране” с нея отличителна черта, на който беше и все още си остава
отчуждението на хората от селскостопанския труд. Защото ничията земя или по-точно
земята, принадлежаща на номенклатурата, не може да бъде тачена и обичана.
За да ни дари
земята с плод, тя трябва да бъде оплодотворена от нашия труд. Единственият
исторически утвърден стимул за този труд изисква земята да бъде призната от
обществото за наша. Сега и в бъдеще, а следователно – на нашите деца и внуци,
които да имат неприкосновеното право да я владеят, да я ползват по
предназначение и да се разпореждат с нея. Или с други думи, да бъдат нейни
пълноправни собственици.
Член 30 от
Конституцията обявява земята „за основно природно богатство и средство за
производство”, което следва да се „пази и използва по най-полезен за обществото
начин”. С това са били поставени основите на правния режим на владеенето и
ползуването на земята. Но съвсем съзнателно нито в този член, нито където и да
е в Конституцията не се споменава за правния режим на разпореждането със
земята, което остава монопол на държавата. Тази правна регламентация в крайна
сметка превърна и най-добросъвестните селски стопани в най-добрия случай в
арендатори, чийто икономически стимул води до безогледна експлоатация на
земята. В най-лошия случай този правен режим безнадеждно отчужди хората от
земята, прокуди ги от нея и ги превърна в равнодушни потребители.
Необходимостта
от нов, коренно различен правен режим за земята е отдавна осъзната обществено
необходимост. Нещо повече, в светлината на „прединфарктното” състояние на
селското стопанство става дума за спешна, насъщна социална потребност.
Защото
законите на природата няма да отложат своето действие, докато номенклатурата се
накани да приеме нормативна база за владението, ползването и разпореждането със
земята. Многобройните дискусии на тази тема не са в състояние да я изорат и
засеят.
Безспорен е
изводът, че с изключение на площите, чиято обработка е немислима без тежка
селскостопанска техника, собствеността на замята следва да бъде върната на
тези, които работят в селското стопанство. Спорен е въпросът как да бъде
възстановена тази справедливост.
Фактическата
национализация на земята от тоталитарната държава беше последвана от
безмилостното й разхищение, в резултат, на което хиляди декари плодородна земя
бяха окупирани и обезобразени от промишлени, иригационни, транспортни,
ведомствени, жилищни и други съоръжения и сгради. Този процес беше съпроводен
от самоцелни властнически прекроявания на границите между отделните общини, в
резултат на което, днешните землища на селата значително се различават от
исторически утвърдените в навечерието на насилствената колективизация. Тези
фактори усложняват процеса на приватизация.
От юридическа
гледна точка за меродавен за възстановяването на справедливостта, следва да
бъде приет режим на договора, сключен между селския стопанин и ТКЗС. По своята
същност той е от типа do ut
des /”давам, за да дадеш”/. По силата на този договор селският
стопанин предоставя земята си на ТКЗС срещу задължението на ТКЗС да му изплаща
поземлена рента за нейното ползуване. Основното в случая е обстоятелството, че
този договор, в преобладаващия брой случаи е сключен при липса на съгласие от
страна на селския стопанин, поради насилие или заплашване от страна на
тоталитарната държава. Следователно, съгласно Закона за задълженията и
договорите/в съответствие с всеки конкретен случай/ този договор е нищожен или
унищожаем. Предвидените в Закона давностни срокове за необходимата съдебна
процедура, целяща възстановяването на справедливостта, едва ли могат да бъдат
приети за задължителни поради досегашната фактическа невъзможност селските
стопани свободно да заведат съответния иск.
Посочените
обстоятелства налагат процесът на приватизация да се основе върху тези
документи, които по безспорен начин доказват количеството земя, предадено от
селския стопанин на ТКЗС. За да не бъде поставена легитимността на тези
документи в зависимост от новите граници на землищата на отделните села, новия
Закон за земята следва да възстанови старите граници на тези землища отпреди
колективизацията, и то по кадастралната основа.
Пълномощия за
възстановяването на собствеността може да има само общото събрание на членовете
на ТКЗС или техните наследници. Подлежащият на приватизация поземлен фонд ще
бъде установен след като от заключените в границите на землището земи бъдат
извадени тези, които по една или друга причина
между временно са станали негодни за обработка , както и онези които по
решение на общото събрание следва да останат за колективно ползуване.
Процентното съотношение на така получения поземлен фонд към територията на
цялото землище на селото ще определя процента, съгласно който следва да бъдат
възмездени селските стопани или техните наследници в съответствие с дела им, внесен
в ТКЗС по време на колективизацията.
Закономерно
възниква въпросът как да бъде компенсирана онази част от дела, която не може да
бъде възстановена поради намесата главно на държавата, довела до практическата
невъзможност земята да бъде изполузвана. ПРАВНИЯТ ОТГОВОР Е САМО ЕДИН.
ВИНОВНИЯТ,т.е.ДЪРЖАВАТА, СЛЕДВА ДА ВЪЗМЕЗДИ ЩЕТИТЕ.
Немаловажен е
и въпросът кой би се противопоставил на подобно решение на проблема със
собствеността на земята в нашата страна? Вероятно тези, които в най-значителна
степен ще бъдат засегнати от нейната приватизация. Става дума за всички знайни
и незнайни привърженици и последователи на тоталитаризма, на номенклатурата, която
по този начин ще бъде лишена единия от най-важните лостове за запазване на
своята власт.
Не е случаен и
факта, че бидейки безпомощна да се противопостави на приватизацията по принцип,
номенклатурата прави всичко възможно, за да я отложи или затрудни нейното
провеждане. Последователни в това отношение са законодателните й опити да
монополизира процеса на приватизация в свои ръце. Не е необходимо да бъдем
пророци, за да преценим до какви сериозни социални сътресения ще доведе
приватизацията на земята, ако тя бъде извършвана не върху основите на законното
право на селските стопани, а върху желанията и симпатиите на номенклатурата.
Тази номенклатура, която отдавна е доказала, че е в състояние да прави само
едно „да пази и използва по най-полезен „ за себе си начин, не само земята, но
и цялото ни общество.
Соня
Младенова, юрист
Статията е публикувана в брой 31 от 25 април 1990 г. на вестник
„Студентска трибуна”.
В нея се цитират Конституцията на Народна Република България
от 1971 г. и Закона за задълженията и договорите в редакцията му до 1990 г.
Соня
Младенова
